Фундаментите на компаниите, като например приходи и ефективност при използването на ресурси, движат цената на акциите. Трейдърите купуват акции на компании, които смятат, че ще се разрастват. Те продават акциите на компаниите, които смятат, че са спрели своя растеж. Научаването на основни концепции от даден фундаментален анализ дава сериозно отражение при вземането на решения за търговия и прогнозирането на пазарни трендове.
Трейдърите се фокусират върху няколко основни фундаменти, когато оценяват представянето на определена компания. Цялата нужна информация е обществено достояние. Всеки инвеститор има достъп до тази информация със същите привилегии при вземането на решения както професионалистите. Ще разгледаме следните категории фундаментална информация:
- Приходи
- Ефективност
- Парични потоци
Приходи на компанията (Company Earnings)
Трейдърите на акции и CFD започват своя фундаментален анализ с проверка на печалбите, които компанията генерира за своите собственици. При покупка на акция инвеститорът става част от собствениците на компанията. Фундаменталните данни, показващи на инвеститорите колко е спечелила компанията за всеки собственик, се наричат доход на акция (earnings per share – EPS).
За да се сметне EPS, инвеститорите разделят общите приходи на броя акции на компанията. Ако приходите са били $1 милиард и издадените акции са също $1 милиард, тогава EPS ще е равно на $1. След като се определи EPS, инвеститорите смятат разходите по акциите спрямо приходите (EPS). Съотношението се нарича цена – печалба (price-to-earnings ratio – P/E).
P/E съотношението дава на инвеститорите информация дали дадена акция е надценена или е подценена. Ако дадена акция има EPS от $1 и се търгува на цената от $20, тогава има P/E съотношение от 20. Като се провери исторически съотношението P/E трейдърите могат да оценят дали текущото съотношение от 20 е сравнително високо или ниско.
Инвеститорите също така се интересуват дали компанията ще покачи приходите си в бъдеще. За щастие на начинаещия инвеститор не е нужно да се правят всички смятания и прогнози. Много от големите финансови институции правят подобен фундаментален анализ постоянно, като повечето от тях са обществено достъпни. Когато инвеститор търси да закупи акции трябва да е сигурен, че въпросната компания има сериозен потенциал за развитие.
Ефективност (Operating Efficiency)
Когато инвеститорите оценяват печалбата, която дадена компания би им донесла, те трябва да разгледат колко ефективно се използват ресурсите й. Акциите на компании, които използват ресурсите си по-ефективно, в много от случаите се представят много по-добре спрямо останалите.
Един от ресурсите, които трейдърите предпочитат за пресмятане на ефективността, е shareholder equity. Shareholder equity са активите на компанията, включващи кеш и неразпределена печалба. Тези индикатори са много важни за акционерите. Ако компанията не използва активите си пълноценно, акционерите ще предпочетат да инвестират другаде.
За да следят ефективността на използване на активите, акционерите правят сравнение, което се доближава до съотношението P/E (цена към печалба), но се нарича price-to-book. Да предположим, че имате възможност да купите една от две касички всяка от които струва $100. В едната касичка има $100, а в другата $10. Естествено ще предпочетете тази с $100. Съотношението price-to-book при компаниите работи по същия начин.
За да се изчисли price-to-book съотношението на дадена компания, ще Ви трябва балансовата стойност (Book Value), което отговаря на shareholders’ equity и трябва да се раздели на броя акционери. Да предположим, че компания има $5 милиарда като активи и 1 милиард акции, при този случай балансовата стойност ще е $5 за акция. Следващата стъпка е да се раздели цената на акцията на балансовата стойност. Ако цената на една акция е $20, то тогава price-to-book съотношението ще бъде 4. Както при P/E, price-to-book съотношението спомага да се определи дали дадена акция е подценена или не.
Парични потоци (Cash Flow)
Независимо как се представя компанията, ако изпитва недостиг на пари, това ще доведе до неприятни последици. Компанията трябва да плаща на персонала си, на партньорите си и на акционерите си. Единствената подробност е, че акционерите биха се съгласили да не получат пари, ако компанията ще ги използва за развитие (задържана печалба) и следователно да повиши стойността на акциите им.
Някои инвеститори също така вярват, че нетните приходи, в лицето на парите, които компанията генерира, са основен критерий за инвеститорски решения. Това не е точно така. Нетният приход са средствата, които са останали, след като всички разходи са извадени от общите постъпления. Нетният приход се използва от правителството, когато се изчисляват данъците. Правителството обаче има нужда от развитие на икономиката и за това се използват средства като данъчни облекчения и други, които изкривяват представата за нетния приход.
Инвеститорите са по-заинтересовани от способността на компанията да генерира кеш, отколкото от приходите след счетоводните обработки, затова използват свободните парични потоци (free-cash-flow), също познати като „истински“ парични потоци, които показват възможностите за развитие или разпределяне на дивиденти. Свободните парични потоци на компанията представляват нетните приходи плюс обезценяването и амортизацията, от които в последствие се изваждат разходите за заплащане на служителите и изразходвания капитал.
| Нетен приход | |
| + | Амортизация |
| + | Обезценяване |
| – | Промени в работния капитал |
| – | Изразходван капитал |
| = | Свободни парични потоци |
Таблица 1
Инвеститорите също така използват свободните капиталови потоци в дисконтираните капиталови потоци, при определянето дали акцията е прекалено скъпа в сравнение с парите, които компанията може да генерира.